ДОПИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОПЍТВАМ, ‑аш, несв.; допѝтам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. Запитвам, питам. Все едно ми е в ума: да ида ли или да не ида на Китката? Най-сетне не издържах: допитах чорбаджия. Разказах му всичко за как срещнахме разбойниците. А той зина,.., и отпървом нищо ми не рече. А. Страшимиров, А, 635. "При Елена, при Елена щеше ми се да поживея малко по човешки, да си отпочина, да усетя сам себе си като всички хора, па после...", оплакваше се някой вътре в него, допитваше ориста си, ала той [Момчил] знаеше, че няма кой да отговори на вопъла му. Ст. Загорчинов, ДП, 471. // Разпитвам. Четире пъти са го допитвали ..; на мъки са го тургале да каже дека е войводата. Н. Бончев, Р (превод), 49. допитвам се, допитам се страд.
ДОПЍТВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; допѝтам се, ‑аш се, св., непрех. 1. Обикн. с предл. до. Обръщам се за съвет, за мнение към някого; съветвам се. — Но ти ще слушаш леля си — ще ѝ помагаш в къщната работа и за всичко все до нея ще се допитваш. На своя глава нищо няма да правиш! К. Петканов, ОБ, 82. Да се занимава с дружествените работи, да се допитват до него,.., всичко това стана привичка и необходимост на стария чорбаджия. Й. Йовков, Ж 1945, 106. Всякакви люде идеха при Лазара да им пише писма, да се допитват и съветват с него за какво ли не. Д. Талев, ЖС, 228. Додѐ и при свекърва ми да се пооплаче и да се допита какво да прави. Т. Влайков, Съч. II, 225. Ни до майка се допитал, ни до баща, погледнеш, без поп, без кръстник, някоя вечер момъкът току заведе момата вкъщи. П. Тодоров, Събр. пр II, 281. За всичко вече той се допитваше до Петра, и от съветите му всякога добро излизаше. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 399.
2. Остар. Осведомявам се. Ония, които би пожелали да го [коня] купят, можат да отидат в къщата на руския консул, за да го видят и да ся допитат за цената му от гавазите на консулатото. Дун., 1867, бр. 139, 2. Едни от тия народи са изминале веке пътя на духовното развиване, други са далече отишле, не мож ги догони и в сто години. Та се разбира, че трябва да се опознаем с тях при началото, да се допитаме за много неща, които са тям познати, а за нас са още тъмни въпроси. Н. Бончев, Съч. I, 150-151.