ДОПЛАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОПЛА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; доплатя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Плащам и това, което е останало да се плаща, плащам всичко докрай; доизплащам. Когато привечер лъхна моренинът и гората зашумя, старият стопанин се накани да си тръгне. Майсторите го гледаха в очите .. Ще си тръгне, без да им каже поне една добра дума. Думата остави, ами не мисли май да бръкне в кесията си, да доплати. Ив. Гайдаров, ДЧ, 39-40. Сега дядо Мито нищо такова не направи. И когато според Димитровден даваше Панчу, каквото имаше още да му доплаща, той му не каза да се не врича другиму и да не търси друга капия, и не попита го дори, ще ли остане пак у тях. Т. Влайков, Съч. II, 120. Не гоним от кантората си селяни, на които не сме доплатили за дървосека и за кирията. В. Геновска, СГ, 291. — Днес ся свърша месецът на наема ми и не ми достигат сто и петдесет гроша да доплатя. Щях прочее да ви... Поликарп не дочака да доизкаже, извади, та му [на кафеджията] даде две жълтици. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 110. Тежка йе грижа на мене: / девет съм мосте заправил, / ни един не съм доправил, / ни на дюлгере доплатил! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 438.
2. Плащам още, плащам допълнително. — Ще доплатиш още тридесет жълтици. Бял кон аз ти давам, а пък ти на мене — черна буболечка. Ран Босилек, ВП, 130. На̀, монастирските доходи, каквито са нищожни, не могат да покрият нито половината разноски за училището. Той доплаща от своите пари. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Само най-бедните се вслушвали в неговите думи, само те възприемали неговото учение, ..Отначало, когато ги изиграли Василеви с житото — по-добре тръгнали, но и ония са хитри, все обещавали, че ще доплатят още, все залъгвали. П. Спасов, ХлХ, 443. Сред кратки преговори с капитана на влекача, аз успявам да се настаня на борда като помощник-готвач. Разбира се, трябва да доплатя и двадесет песи отгоре. Б. Шивачев, ПЮА, 141-142. доплащам се, доплатя се страд. — Ти ще спреш с тия чайове, разбираш ли? .. — Дървата още ми удържат, на Мичето има да се доплаща таксата, .. а тя .. чайове! М. Грубешлиева, ПП, 23. Да са не доплаща или съвсем да са не плаща на оние, които не могат да ни накарат насила да им платим. Л. Каравелов, Съч. VII, 10-11. Не са мина неделя, откак бе са изгубил Иванчо, и заемодавците, на които не бе са доплатило, отнесоха са със записите в ръце до правителството. Ил. Блъсков, ПБ II, 87.
ДОПЛА̀ЩАМ СЕ несв.; доплатя̀ се св., непрех. Остар. Уреждам паричните си сметки; разплащам се. — Според капитала ще вземеш и припадающа част от мелницата, пък един ден ще ми се доплатиш и ще станем на равни начала. Ем. Станев, ИК I и II, 199. Сегиз-тогиз от черковните дискоси ми даваха по някоя пара за харч, а изпосле кой и как щеше да ми се доплаща за това малко и мислех. П. Р. Славейков, БП I, VIII.