ДОПЛИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПЛЍТАМ, ‑аш, несв.; доплета̀, ‑ѐш, мин. св. доплѐтох, прич. мин. св. деят. доплѐл, св., прех. Плета, изплитам и това, което е останало да се изплете, изплитам нещо докрай; доизплитам. — Искаш ли да идем до пристанището? — Трябва да доплитам мрежата, обещала съм на баба — въздъхна Клео. Ем. Манов, БГ, 142. — Какво плетеш, Тинке? — От пролетес съм си заплела дрешка, че с кърската работа не можах да я свърша. Сега ръкав доплитам. А. Каменова, ХГ, 238. Ето наши посестрими, изкъпали кръшни рамни снаги, доплитат коси. П. Тодоров, Събр. пр II, 140. Горският седна близко до нея, взе недовършения венец и почна да го разглежда. — Защо го не доплетеш? Елин Пелин, Съч. II, 49. Плетет мома мрежа копринена, / я доплете мрежа копринена, / я повлече по бела Дунава, / ми излоа риба златокрила. Нар. пес., СбБрМ, 483. Все през марта чорапа си заплита, / в малък сечка бърза да го доплита. П. Р. Славейков, П, 77. доплитам се, доплета се страд. Вечерта из селото започна усилена шетня. Събираха се чорапи, ръкавици, доплитаха се пуловери, шиеха се топли долни дрехи. Сл. Трънски, Н, 406.