ДОПЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПЛУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Обикн. с предл. до. С плуване стигам до определено място; доплавам. Йонко реши да вземе малката лодка на баща си и да доплува до островчето на дяволиците. П. Славински, МСК, 112. Брегът,.., отдалеч не изглеждаше много стръмен, но когато доплувахме до него, той се оказа скалист и непристъпен. М. Марчевски, ОТ, 45. Първите европейци, които достигнали Канада през Х в., били норманите .. Със своите кораби те доплували до полуостров Нова Шотландия, дори се опитали да основат поселища там. Л. Мелнишки, К, 31. Избраха четирима плувци, дадоха им по едно въже и ги пуснаха към брега. След някое време разбрахме, че са доплували и са закачили края на въжето. Б. Райнов, ЧЪ, 175. Иванчо са извести, че на 30-й того щял да слезе пътнически вапор. Едвам той изчака този ден, ей

го че и вапорът доплува. Ил. Блъсков, ПБ III, 78.