ДОПОКРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПОКРЍВАМ, ‑аш, несв.; допокрѝя, ‑ѝеш, мин. св. допокрѝх, прич. мин. страд. допокрѝт, св., прех. Покривам и това, което е останало да се покрива, покривам докрай. Безшумно броди призрак на смъртта, / грижливо допокрива с бял саван земята, — / скрежно остър дих посред нощта / по снежни равнини изсъхнал лист премята. П. К. Яворов, Съч. I, 153. допокривам се, допокрия се страд. и възвр.