ДОПРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; допра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Правя и това, което е останало да се прави, правя нещо докрай. Напролет белким дойдат пак старите майстори да доправят училището, та тях фани. Т. Влайков, Съч. III, 277-278. — Дядо владика, взех през есента хилядо лева под лихва от поп Антония. Трябваха ми да доправя новата къща. Т. Харманджиев, КЕД, 72. доправям се, доправя се страд.