ДОПРИДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПРЍДАМ, ‑аш, несв.; допреда̀, ‑ѐш, мин. св. допрѐдох, прич. мин. св. деят. допрѐл, св., прех. 1. Преда, изпридам и това, което е останало да се изприда, изпридам докрай. — Не бери грижа за връщането, како Кицо! Нали и аз взех от тебе една къделя вълна да допреда на Ваня салтамарката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 124. Все до тебе хурката допридам, / рожбо ненагледна, рожбо свидна. К. Зидаров, СП, 35. Преди, Данко, преди / преди, допреди я [хурката], / после, Данко, море / к идеш на разговор. Нар. пес., СбНУ ХLV, 378.

2. Преда още, преда допълнително; напридам, припридам. допридам се, допреда се страд.