ДОПРЍПКВАМ

ДОПРЍПКВАМ, ‑аш, несв.; допрѝпкам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. С тичане стигам до определено място; доприпвам, изтичвам. — Ей, скокльовци, елате да ви взема мярка за нови цървулки!... Когато двете момчета доприпкаха с грейнали очи при него, той съвсем са запали от внезапното си решение. Г. Русафов, ИТБД, 118. Или някога доприпка при дядо малката ми сестрица Станка: — Сънувах, дядо! — Какво сънува, пиленце? каже усмихнат дядо. Хр. Максимов, СбЗР, 46. Случи се, че веднъж доприпка при тях Пантелей, възседнал враната си кобила, зъл и страшен като вълк единак. А. Гуляшки, СВ, 141.

2. Диал. Свършвам припкането (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква