ДОПЪ̀ЛВАМ

ДОПЪ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; допъ̀лня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Слагам, добавям нещо към друго, за да стане то пълно, цяло или да добие завършен вид; прибавям, притурям. Аристидес беше допълнил яденето с гръцки гарнитури и лакомства от местния риболов. Д. Димов, Т, 493. Малко пари за оръжие се бяха събрали, а време за губене нямаше. — Аз ще ги допълня до шейсет — каза Кузман. — Повеке не мога. Пушка аз си имам и револвер и всичко. Д. Талев, И, 495. — Върви си, време ти е вече — подкани я и Мишо. Кандиса старата. Допълни започнатия сноп и тръгна. М. Яворски, ХСП, 175. Дона Селестина се усмихваше тъй мило. И при всяка усмивка допълваше чашите с шампанско. Б. Шивачев, ПЮА, 109. Улицата бе пуста. Някои фенери не бяха запалени и месечината допълваше оскъдното градско осветление. Ем. Станев, ИК I-II, 32. Два сандъка .. запълваха двата ъгъла на стаичката. Няколко ниски столчета допълваха нейната мебелировка. Д. Ангелов, ЖС, 73. Момите затихнаха. Само тютюневите листа тихо шумоляха в ръцете им и тоя шум сякаш допълваше свирнята, сливаше се с нея в една нежна, плавна, широка мелодия. Х. Русев, ПЗ, 134.

2. Прибавям още нещо към това, което е казано или написано, с цел да уточня, да поясня; добавям. Кметът охотно разправяше. А търговецът често го допълваше. Т. Влайков, Съч. III, 24. — А бе я ми кажи, как ги познавате вий, коя е такваз, коя не е? Аз много пъти съм се бъркал, а? — бай Ганю допълва въпроса си с едно дяволско подмигване. Ал. Константинов, БГ, 12. Най-сетне той дочете написанто, но не вдигна глава, .., а без да отделя поглед от текста, пресегна се, взема молива, .., и започна да драска и допълва. Ст. Дичев, ЗС I, 201. Приятелите му го слушаха и сами допълваха разказа му. П. Здравков, НД, 104. допълвам се, допълня се. I. Страд. от допълвам. — Какво искате всъщност? — попита той [гъркът] след малко. — Истинската стойност на тютюна. — Тя се допълва от фабриката. Д. Димов, Т, 529. II. Взаим. от допълвам в 1 знач. Щип, Скопие, Кукуш, Битоля, Охрид, Прилеп и Велес — седем града, седем стълба на българщината в Македония през вековете. Всеки един от тях има нещо свое, нещо, което го отличава от другите, но всички заедно се допълват. Д. Спространов, С, 71.

Списък на думите по буква