ДОПЪЛЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПЪЛЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; допълзя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. допълзя̀л, ‑а, ‑о, мн. допълзѐли, св., непрех. 1. С пълзене стигам до определено място. Евгени изтръпна от тревожно досещане: врагът можеше да допълзи незабелязано до този чукар, да го завземе и да ги бие оттам... Д. Ангелов, ЖС, 605. Невръстният син на сеяча допълзя до полицата, дигна своите големи очи нагоре, откъдето идеше чудна миризма на печен хляб и протегна ръчица: — Мамо, дай, дай! А. Каралийчев, ЛС, 72. Един от партизаните допълзял близо до него и му извикал да тръгва. Ванюша започнал да се изтегля пълзешком. Ж. Колев и др., ЧБП, 35. Дръпна ранения навътре в гората, застави го да легне ниско по корем, а сам допълзя на колене до пътя и зачака. П. Михайлов, ПЗ, 27. Мравята ожадняла и допълзяла до един извор да пие вода. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42.

2. Стигам до определено място, като се придвижвам бавно. — Нали бързаше, да не ни изпреварят бабките. Не бойте се, те всичките ще допълзят след нас. Че то кой ходи по "светиите". Само старите жени. А. Каменова, ХГ, 109. Отдолу, откъм Цариград, откъм Мала Азия, допълзяха турските армии. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 20. Вечерта бе валял ситен студен дъжд, който спря по-късно и през нощта се бе превърнал в гъста, сиво-жълта, неподвижна мъгла. Една от ония мъгли, които допълзяват от океана, залепят се до земята и не се откъсват, понякога, по цели седмици. К. Константинов, СЧЗ, 44. ^● Обр. Откъм мястото за екзекуции допълзя глас: — Имаш ли последно желание? Надали може да се измисли по-отвратителен цинизъм от това, защото осъденият на смърт има едно единствено желание — да живее! Д. Жотев, ПМИ, 42. Но радостта — усещаше той — няма да трае дълго, отново ще допълзят горчивите мисли, тежките колебания. П. Вежинов, НС, 251.