ДОПЪ̀ЛНЯМ

ДОПЪ̀ЛНЯМ, ‑яш, несв. (диал.); допъ̀лня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Допълвам. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп, и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 10. Една проста маса, два стола и вехто дървено легло допълняха скромната наредба. Св. Минков, ПК, 3. Колкото за Гедеона, той говореше само с едносрични думи, а останалото допълняше с намигвания и ръкодвижения. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Гришата бе нисък, тумбест, с несъразмерно голяма глава, смееше се кръшно и много умело допълняше шегите на своя приятел. Г. Караславов, ОХ IV, 240. — Сам си измислих! — тръскаше Евстати глава. — Моите сливи ще бъдат като круши големи! — допълняше той. А. Гуляшки, МТС, 12. допълням се, допълня се страд. и взаим.Сега всичко трябва да се купи наготово от града. По-рано беше лесно — всичко в къщи се изпридаше и натъкаваше, а което не достигаше, се допълняше от чеиза на майката. Г. Караславов, ОХ I, 6. Слънчо и Самодива са същински брат и сестра, и те се допълнят един друг. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 52-53.

Списък на думите по буква