ДОПЪ̀ПЛЯМ

ДОПЪ̀ПЛЯМ, ‑яш, несв.; допъ̀пля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. С пъплене стигам до определено място. Аз пълзя, .. Най-сетне допъплах до съседа си. Ил. Блъсков (превод), Китка V, 1886, кн. 13, 8.

2. Стигам до определено място, като се придвижвам много бавно. Той ще върви за Влашко, как да е, ще допъпли. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 180. — Ще си отдъхнат на определеното място, ако разбира се, керванът не допъпли скоро-скоро. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 50. — Благодаря, чадо, — каза той, като прие хляба от Мария .. надеях ся как годе да допъпля до града; но далечният път и недостатък в храна ми пресякоха сили. С. Радулов, ГМП (превод), 238-239. Нямаше небе, / а бесни кълбоци дим черен. / Отвсякъде допъпля мрак неверен. К. Христов, ЧБ, 318. Стана хладно. Притъмня. Допъплиха гъсти мъгли и Витоша съвсем се изгуби от погледа ни. Обр. Някаква неясна тревога, смесена със страх, се мъчеше упорито да допъпли до мислите. П. Вежинов, ЗНН, 63.

Списък на думите по буква