ДОРАЗВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРАЗВЛЍЧАМ¹, ‑аш, несв.; доразвлека̀, ‑чѐш, мин. св. доразвля̀кох, доразвлѐче, прич. мин. св. деят. доразвля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. доразвлѐкли, св., прех. Разг. Развличам нещо напълно, докрай. Развиха макарата, та въжето се доразвлече и най-сетне стигна земята. доразвличам се, доразвлека се страд.

ДОРАЗВЛЍЧАМ², ‑аш, несв.; доразвлека̀, ‑чѐш, мин. св. доразвля̀кох, доразвлѐче прич. мин. св. деят. доразвля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. доразвлѐкли, св., прех. Разг. Забавлявам, разсейвам, развличам някого напълно, докрай. Смехориите на момчето доразвлякоха болното дете. доразвличам се, доразвлека се страд.