ДОРАЗПРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРАЗПРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; доразпра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разправям и това, което е останало да се разправя, разправям, разказвам докрай. Дядо Нистор доразправяше красноречиво вироглавството на сина си Никола. Ив. Вазов, Съч. VII, 104. Когато свършихме работата, от напрежение и безсъние такива бради ни бяха пораснали... — Тогава ли получи медала? — .. — Тогава. Чакай да ти доразправя. Д. Кисьов, Щ, 508. доразправям се, доразправя се страд.

ДОРАЗПРА̀ВЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; доразпра̀вя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Довършвам да се разправям с някого, разправям се докрай. ^● Обр. В миг високо разгорян, / поде се огъня и лудо по земята / и сенки надалеч и светлина размята: / .. / Свий ги пак и метне, .. / като на бой напусне ги и сблъска / една о друга там, сборичка ги — и пак / ги урне, унесе нанейде в нощний мрак / да се невидими те нататък доразправят. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 271.