ДОРАЗПРА̀ВЯНЕ2 ср. Отгл. същ. от доразправям се. — И ще знаеш, Ано, пред Константин нито дума! Нито дума, нито буква! .. Ако има още нещо за доразправяне с тоя поганец, пак аз ще съм насреща! Дето дявол не може, провожда баба. Хр. Бръзицов, НЦ, 44-45.