ДОРАЗРЕШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРАЗРЕША̀ВАМ, ‑аш, несв.; доразреша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разрешавам и това, което е останало да се разрешава, разрешавам докрай. Тогава планоснимачът се съгласи, но този въпрос остана да бъде доразрешен от главния инженер Гора‑

нов. К. Калчев, ЖП, 32. доразрешавам се, доразреша се страд.