ДОРАЗРУШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРАЗРУША̀ВАМ, ‑аш, несв.; доразруша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разрушавам и това, което е останало да се разрушава, разрушавам докрай; дорушавам. Отвъд улицата, срещу квартирата му, се издигаше висока стара къща — някогашен конак на богат турчин — запустял и порутен. По-рано там живееха войници, които доразрушиха всичко оцеляло. Г. Райчев, Избр. съч. II, 52. доразрушавам се, доразруша се страд.

ДОРАЗРУША̀ВАМ СЕ несв.; доразруша̀ се, св., непрех. Разрушавам се напълно, докрай. През това лято къщата се доразруши.