ДОРДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРДЀ и (съкр.) ДОР съюз. Диал. Докато, дордето. Той почака дорде мине каруцата, па наведе глава от учудване. Й. Йовков, ЖС, 191. Въпреки студа двамата работиха цял ден, дорде изчерпят водата. Кр. Григоров, Р, 125. Аз, дорде има време, ще ида из града да свърша някоя работа. До милиционерския час ще гледам да се върна. П. Славински, ПЗ, 234. — А бе Ганко, я дор има време, кажи ми сметката да ти платя. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 42. Ковете желязото, дорде е топло. С, 1872, бр. 481 339. — Ей бре, вие момчетия, що стоите, та гледате, / та се млади не жените, / дор са моми йевтиния. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 38.