ДОРДЕТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРДЀТО съюз. Диал. Докато, дорде. "Привземете, каже, Расчук, дордето сте живи, все бохча-тютюн ще пушите." Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 10. Така си бъбреше бащата, дордето се изнасяше Панчо, и токо ходеше из двора и пухтеше. Т. Влайков, Съч. II, 100. Той извади мешинената кесия с рязан тютюн, сви дебела цигара от вестник и дълго удря с огнивото, дордето запали праханта. Ем. Станев, К, 9. Заптиите не тръгнаха от село, дордето не изядаха от секи по 2-3 пилета. З. Стоянов, ЗБВ III, 187.