ДОРЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀РЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За кон — който има червеникав или кестеняв косъм. Под една росна сянка Пейчо седлаеше дорест жребец, а майка му се въртеше около него и нещо му бъбреше. К. Петканов, П, 5. Кобилката наведе глава и започна да пасе.. Той се обърна, потърси нещо с очи измежду конете и каза: — Виждаш ли оная кобила там, дорестата, с голямата глава? Тя е майка ѝ. Й. Йовков, ВАХ, 195. Моят чичо имаше едно доресто конче, дребно на ръст, но много яко и бързо на ходене. А. Каралийчев, СР, 88.

— От тур. doru 'тъмночервен'. — Друга (диал.) форма: дориест.