ДОРИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОРЍ и (съкр., нар.-поет.) ДОР частица. I. За усилване. 1. При подчертаване, изтъкване на нещо (към отделна част на изречението или към цялото изречение); даже. Вкъщи беше тихо като в пропаст. Дори менците, окачени над водника, самички прозвънтяваха от напрежението на тая тежка тишина. Елин Пелин, Съч. III, 76. И женорята, и дечурлигата дор, сядат и стават все с такива разговори. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 113. Не се досещаха дори да му донесат храна. Й. Йовков, Разк. I, 158. Огреала месечина. / .. / Грее, грее, дор се смее. / .. / Низ облаци оро гледа, / .. / чийо оро най-хубаво. Нар. пес., Нар. пес. СбНУ LХIII, 560. И ти отпущаш пламнала ръка / и тръгваш, поглед в тъмнините впила, / изгубила дори за сълзи сила. Д. Дебелянов, Ст, 1946, 89. Още в 1945 год. Фалмерайер, като поживял няколко недели в Солун, написа, че околността на този град е славянска дори до Олимп. Г. Бенев, БК (превод), 83. Майка жали дор до века, сестра жали до негдека, / жена жали до пладнина. Нар. пес., СбНУ ХI, 53.
2. Диал. За подчертаването на количество, брой. Свещи ти запалих пред трона небесен, / поклони направих дор до девет пъти, / та дано се върнеш жив и здрав наесен — / и дано на тебе лек да ти е пътя. М. Минева, МП, 23. Вчера са оттук минали / дор три синджира със роби: / — Едина синджир, Стояне, / сѐ млади булки отбрани. Нар. пес., СбГЯ, 34. Люля го Янка, гледа го, / цели ми дор три години, / камък е дете станало. Нар. пес., СбНУ LХVII, 117.
3. Диал. При нареч. тогава (тога). За подчертаване на някакъв късен момент; едва, чак. Магарето рекло: "Мило конче, земи поне малко нещо от товара ми: .. Конят горделиво отрекъл. Горкото магаре въздъхнало .. и се мъчило да върви; но като изминало около един час път .., паднало и умряло; дори тогава познал стопанинът доколко е бил безправен той за горкото добиче, и че напусто е галил хубавия млад кон. Христом. ВВ I, 57. — Да го виде, ке го познам: / под капата нишан има, / и на гърдите нишан има. / Той си свали капата от главата, / та си виде нишан на главата. Дор тога го опознала, / че си йе нейното либе. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 69.
II. Като съюз. За присъединяване. 1. Присъединява части на изречение или изречение, което допълва съдържанието на предходното изречение; даже. Докато Захари се усети, две меки топли ръце обхванаха шията му .. В същия миг Василена — тя беше — извика: ах! — откопчи ръцете си, дори бутна Захари малко напред и избяга вкъщи. Й. Йовков, АМГ, 77. Какво ще му кажеш, дори да идеш при него..? Той се опитва да закрепи разклатения трон на падишаха. А. Дончев, ВР, 119.
2. Остар. и диал. Въвежда подчинено обст. изр. за време; докато. Доколкото подуших, тоя халосник още дори е бил в Свищов, дал да се напечатат в Букурещ негови стихове и турил в корицата: В. Б. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 33. Герестият дяда Пеньов петел чевръсто изплеска криле .. и с гърлест глас възвести току-що заруменялата зора. След него друг някъде из сливака на затихналите дворове се обади, — трети, четвърти — дор екна цяло село. Ц. Церковски, Съч. III, 95. — Като съм ти, лудо, омилела, / дойди, лудо, дойди довечера, / дори не сме, лудо, вечерали, / дори не сме пцета отвръжали, / дори не сме порти затворили. Нар. пес., СбНУ LХV, 345. Дор цъфти цветето, сякой го къса. СбНУ LХVII, 447.
3. Диал. Ако. — Приказна йе ова, що ми кажуваш, мари бабо Марийе, йе рекох .. — Дори не било Марко, не може да се прикажува, това си било, затова се прикажува. Нар. прик., СбНУ ХIV, 107.
◊ Дори и сложна частица. За усилване смисъла на част от изречението или на цялото изречение; дори. Имаше едно място, около Големия кладенец, където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева. Й. Йовков, ВАХ, 156. Житие велико, заради което / той забрави всичко, дори и небето. Ив. Вазов, Съч. I, 188. Оралото у орача лъщяло, като сребро и било дори и по-хубаво, отколкото, когато излезнало от ковачницата. Христом. ВВ I, 59. Тук подхвъркват разни гласовити птичета, които не престават да пеят сладко и многообразно дори и в тъвните нощи. Т. Икономов, ЧП, 26. Дори (и) да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; даже (и) да, ако и да, макар (и) да. Божин Апостолов дори и да искаше, не можеше да стане издайник на групата парашутисти. Д. Ангелов, ЖС, 168. Няма да станем по-верни, ако изкривим душите си. Или ти вярваш, ага, че дори някой да приеме твоята вяра, то ще я носи в сърцето си? А. Дончев, ВР, 171. Дори да умирам, / живота със грубите / лапи чилични / аз пак ще обичам! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15-16.