ДОРИСУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРИСУ̀ВАМ, ‑аш, св. и несв., прех. 1. Рисувам и това, което е останало да се рисува, рисувам докрай. Две момиченца излязоха от един двор, забързани към училището. Едното носеше блокче и жълта дюля с мъхесто листо. — Вчерашната беше по-едра — каза то на приятелката си. — Но не

можахме да я дорисуваме... През междучасието изчезна. Г. Мишев, ЕП, 276.

2. Прен. Допълвам, изграждам напълно представата за нещо. Въображението му дорисува картината на кървавата битка. дорисувам се страд. Да се уловят тъкмо тия черти, по които във въображението на читателя да може да изникне и да се дорисува от само себе си дадена картина — е извънредно мъчна работа. Н. Лилиев, Съч. III, 306.