ДОРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОРЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Нар.‑поет. Дорест; доралия. Конят на дяда попа беше един хубав, едър, дория кон, заюздан с една яка каишлия юзда, пронизана с жълти пулове. М. Георгиев, Избр. разк., 151. Каков е тоя гидия, / що язди коня дория / низ едренската чаршия. Нар. пес., СбНУ I, 20. И киниса [Мария] по бели друмове, / и си стрете незнаена делия, / делия со коня дория. Нар. пес., СбБрМ, 38. Стояне, море, Стояне: / На ялдък сандък седеше, / четири коня тераше, / сите четири дории. Нар. пес., СбНУ Х, 36.