ДОРОВО̀ЛЕН

ДОРОВО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който върши, прави нещо по собствена воля, по свое желание. Сега водеше сметките на текезесето и работеше като доброволен библиотекар в читалището. Ем. Манов, ДСР, 301. — Аз съм доброволен сътрудник на КАТ и обичам да давам дежурства пред Народната опера. Р. Белчев и др., КБС, 53. Дълги години директорът на музея .. и неговите сътрудници обхождат селата.. , изнасят сказки за историята на селищата, създават си връзки, намират доброволни сътрудници. НК, 1958, бр. 9, 3. Доброволен помощник. Доброволен пленник.

2. Който се извършва, който се осъществява без принуда, по волята и желанието на вършителя. Противоп. принудителен, задължителен. Младежки бригади строяха с доброволен труд пътища през проходите

и железопътните линии. Ем. Манов, ДСР, 425. Това беше същински грабеж, но те искаха да му дадат вид на доброволен подарък. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 187. Край нямат жестокостите на турците — не ги ли задоволяват доброволните показания на задържаните, започват инквизициите. К. Странджев, ЖБ, 65. Министерството на Вътрешните работи обявява .. , че .. ще произведе търгуване, по доброволно съгласие, за отдаване на предприемач доставката и отпечатването на 500 000 тефтерчета. БД, 1909, бр. 26, 1. Тази работа може да се свърши само по доброволен начин, на доброволни начала.Доброволно участие. Доброволни вноски. Доброволни помощи. // Който е основан на взаимно съгласие, включването в който става без принуда. Доброволна спортно организация. Доброволно обединение.

Доброволен отряд <на трудещите се>. Обществена организация, съществувала у нас през шейсетте години на 20 век, която е действала съвместно с държавните органи за осигуряване на обществения ред, безопасността на движението и за борба с противообществените прояви. Най-после и аз щях да участвувам в залавяне на бандит. В Горно на двама от доброволния отряд дадоха часовници. Лично генералът от София идва да им ги сложи на ръцете. Ив. Момчилов, ЗК, 120.

Списък на думите по буква