ДОРЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРЯ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; дорѐжа, ‑еш, мин. св. доря̀зах, св., прех. Режа и това, което е останало да се реже; режа докрай. — Защо се забави толкова? — Трябваше да дорежем вършите на царевицата в Козидол. Ох, как съм бързал, да знаеш... Г. Караславов, С, 15. Лоев дорязваше тютюна и по израза на лицето му можеше да се разбере, че да си приготви тютюна за него е по-важно, отколкото разправиите за някакви си дърва. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 104. Ножовете [на машината] са нагласени така, че не дорязват бонбоните напълно. А. Генадиев и др., ТЗ, 62. дорязвам се, дорежа се страд.