ДОСАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСА̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Който предизвиква досада; отегчителен, дотеглив, неприятен. — Тотке, много бъбриш, досадна си. Мене ми е мъчно за Дойчина, а ти си седнала да ми баеш на главата! К. Петканов, ЗлЗ, 102. Не желая да се натрапвам там, дето не ме желаят.. Аз знам по себе си колко са досадни нежеланите гости. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. Кацналата върху носа ми муха ставаше все по-досадна, но аз стисках зъби, търпях и не мърдах. Г. Белев, ПЕМ, 102. Ани седеше до прозореца и гледаше към улицата. "Какъв досаден сняг! — мислеше си тя. — Няма ли най-после да спре?" Й. Стоянов, ПД, 87. В кабинета на частния секретар чакаха за свиждане и други лица .. Всички пазеха тежко, досадно мълчание. Д. Ангелов, ЖС, 107. Досаден въпрос. Досадна грешка.

ДОСАДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от досадя̀ като прил. Който изпитва досада, отегчение. — Ами, ако ме напусне Хрельо... тъй, дали няма някакси да ми попречи на работата? — Не зная, ти знаеш по-добре, — каза досадена мама и понечи към къщи. Ст. Чилингиров, ХНН, 113. — Иди при люлека — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките. А. Страшимиров, ЕД, 34.