ДОСАДЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСАДЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Досаден. Дъждът ни биеше, не силен, но настойчив и досадлив. Ив. Вазов, Съч. ХV, 141. Около пламъка се кръжеха цял рояк комари, та всеки миг един или друг от Момчиловците пляскаше ухапаното място или разпъждаше с калпак досадливите гадинки. Ст. Загорчинов, ДП, 414. Токмакчията не отговори и неволно потръпна, като че на челото му беше кацнала досадлива муха. Й. Йовков, ПК, 164.