ДОСА̀ДНО

ДОСА̀ДНО нареч. 1. Отегчително. — Досадно бъбриви сте станали. Още малко и щях да умра от скука. К. Петканов, В, 24. Цели ята̀ от гларуси се виеха край морето. Но тия птици, тъй досадно кресливи други път, сега бяха мълчаливи. Й. Йовков, Разк. II, 38. Само нощният есенен вятър виеше настойчиво и досадно в комина. Д. Талев, И, 430.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. пад. Означава, че от някого се изпитва чувство на досада. — Сам ми е по-добре — късо отвърна той .. — Сам ти е по-добре?! Не вярвам. Ела. И при нас няма да ти е досадно. Весело е, погледни! П. Проданов, С, 85.

Списък на думите по буква