ДОСВИДЯВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСВИДЯ̀ВА МИ несв.; досвидѐе ми, мин. св. досвидя̀ ми, св., непрех. 1. Обхваща ме умиление, започвам да изпитвам умиление към някого или нещо, става ми свидно; домилява ми, домъчнява ми. За градинката му досвидя. Вярно, тя е съвсем мъничка, четири-пет лехи, ама на̀ мило му е. Др. Асенов, СВ, 153. — Пари ще дам аз — мислеше си Априлов — утре като си отида, цялото ми имане ще остане на училището, но и габровци да си поразвържат кесиите, защото само когато дадат и те — ще им досвидее и не ще го оставят да заглъхне в бурените. А. Каралийчев, НЗ, 162. Председателят [на съда] усмихнат поклати глава. — Вижда се, учен човек си. Казаха ми, че имаш жена, пет деца. Не ти ли досвидя за тях? Д. Марчевски, ДВ, 209. Един от царските боляре много обичал баща си и, като остарял, досвидяло му да го убие, ами го скрил на едно потаено място и го хранил, без да го усети някой. Христом. КМ II, 188.

2. Изпитвам нежелание да дам нещо, не мога да се разделя, да се лиша от нещо. "Бре, сине, защо не сте ми казали, бре козум? Да съм ви хранил всичките. Вярвай Бога. Нямаше да ми досвиди." Ив. Димов, АИДЖ, 51. — Ама и онзи от Черни Вит на абдал ме прави! — отново чу той дрезгавия глас на баща си. Досвидя му да наддаде една фаша цървули. Н. Нинов, ЕШО, 78.

ДОСВИДЯ̀ВА МИ СЕ несв.; досвидѐе ми се, св., непрех. Досвидява ми. Оглежда коня, гали го по гривата .. — Всеки човек си има слабости. Ние, банатчаните, сме по конете .. — Двеста и петдесет хиляди ми даваха на белослатинския пазар — обръща се стопанинът, — но ми се досвидя да го продам. РД, 1950, бр. 143, 2. Баща ми цял живот прекара в неволя, но нищо не му се досвидя за мене да ме изучи да се върна тук — да служа на народа си! П. Тодоров, Събр. пр II, 379. Досвидяха ѝ се парите, когато избираше плата, но пък от дете беше мечтала за такава рокля — от копринено кадифе! А. Гуляшки, Л, 114.