ДОСЕДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЕДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доседя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. доседя̀л, ‑а, ‑о, мн. доседѐли, св., непрех. Седя, престоявам някъде до определено време, до завършването на нещо, седя докрай. Той не можа да доседи сам между четирите стени, превърза се с шала и като се придържаше до голата стена, излезе насред двора, цял затънал в дълбокия сняг. Н. Нинов, ЕШО, 52. Разговорът пак мина върху условията на живота в Банки, и г-жа Берберова се боеше, че не ще може да доседи, бидейки тука съвършено сама. Ив. Вазов, НР, 14. Ази са чудя и мая: / да бягам — не ща добягна, / да викам — не ща довикам, / да седя — не ща доседя. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 280.