ДОСЕТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЕТЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който лесно, бързо се досеща; съобразителен. Младият чиновник по особени поручения е един български самоук, но твърде пъргав, хитър, досетлив. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 44. Лазар беше по-досетлив от Аврама Немтур. Той се досети, че младата жена, като изказа своята загриженост за бащината си къща, не каза нищо за своето желание да отиде да живее там. Д. Талев, ПК, 110. — Кондарев, другарите искат да те поздравят. Аз отначало не схванах защо развали митинга, но ти излезе досетлив и акцията стана внушителна. Ем. Станев, ИК I и II, 132. Либе му е било досетливо: / уготвило той сладки ручкове — / не турила билки отровянки. Нар. пес., СбНУ LIV, 152.