ДОСЕТЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЕТЛЍВО нареч. Съобразително, с досещане. — Кои са тия? — Жената на великия войвода, децата му... — отговори единият от конниците, който беше тукашен човек. Сетне той прибави досетливо: — И братята ѝ са с нея. Д. Талев, С II, 81. Скъп на думите си, Лазар мълчеше, усмихваше се някак досетливо, поглеждаше изпод месестите си вежди и чакаше гостите му да заговорят. Д. Ангелов, ЖС, 467. Но председателят на селсъвета .. досетливо каза: — Бай Герго, цял ден ще си играем и няма да можем да я направим! Ами да вземем друга кола и да вдигнем частите, па там в работилницата ще си ги сглобят както трябва. Ст. Даскалов, СЛ, 79.