ДОСЕЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЀЩАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от досещам и от досещам се. Илич се изкачи на купчинката чакъл.. Работниците стигнаха и устремиха очи в него — учудени, любопитни, с лека тръпка на досещане за онова, което ставаше. Д. Ангелов, ЖС, 317. Но хипотетичните построения на Нютон в повечето случаи не издържали изпитанието на времето и в най-добрия случай запазили значението на гениалните досещания. Ив. Въжарова, ИН (превод), 105.