ДОСИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЍПВАМ, ‑аш, несв.; досѝпя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Сипвам още, сипвам допълнително. Двете зълви на невястата пъргаво тичаха от къщата до сайванта, където беше сложена трапезата и досипваха ястия от дълбоки паници. М. Марчевски, П, 193-194. Уморен, огладнял, мъжът ѝ ядеше с наслада. Соня му подаваше хляб, досипваше му гозба. Х. Русев, ПЗ, 260. Севда броеше дните — ето, и тази сутрин не ѝ беше добре... Ядеше само таратор, все си досипваше оцет и все ѝ се струваше, че не е твърде кисело. Г. Караславов, С, 117. Сега котелът едва бе почнал да клокочи и само два пъти човекът му досипа вода. Й. Радичков, СР, 160. Жените лепяха нови свещи по дървените кръстове, досипваха тамян в жарта на кандилниците... В. Геновска, СГ, 298.

2. Изсипвам и това, което е останало да се сипва, изсипвам докрай. Самосвалът досипа цимента на съседната площадка и потегли обратно към бетоновия възел за ново зареждане. досипва се, досипя се страд.