ДОСИТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀СИТА нареч. Остар. и диал. До насита, достатъчно. А печенези .. дойдат вкъщи, напият ся, наядат ся досита, а подир ищат да им платят и за зъбите що са си хабили. Е. Мутафчиева, РБЦ (превод), 40. Забравих да Ви спомена, че по онова време покойният [Доброволски] се хранеше в една гостилница с мене и аз имах възможност да го наблюдавам досита. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 331.