ДОСИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЍЧАМ, ‑аш, несв.; досека̀, досечѐш, мин. св. досякох, прич. мин. св. деят. дося̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. досѐкли, св., прех. Изсичам и това, което е останало да се сече, изсичам напълно, докрай; доизсичам. Досече дървото и се изправи уморено. △ Досякоха гората точно за определения ден. досичам се, досека се страд.