ДОСКОРО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСКО̀РО нареч. До не много отдавна. Поляните около лагера, неприветни и голи доскоро, сега весело се зеленееха, покрити с млада и свежа трева. Й. Йовков, Разк. I, 46. И ето, стройната доскоро колона, който идеше срещу нас, изведнъж се обърка, стопи се и се изгуби в нощта в някакъв тъмен, неразбран хаос. Й. Йовков, Разк. II, 142. Детето беше невиждана новост в рудния район, доскоро населен само от бездомни мъже. Х. Русев, ПЗ, 87. Сиромах Тодор, сиромах — / доскоро беше сиромах, / отскоро стана болерин,/ че бе му булка честита: три пъти му йе близнила / сѐ по три мъжки дечица. Нар. пес., СбНУ LXVI, 152.