ДОСЛО̀ВНО

ДОСЛО̀ВНО нареч. Книж. Съвсем точно, без никакви изменения; буквално. Та дословно негово превъзходителство каза: нашата цел е да останем поне веднъж лице в лице само с османската империя.. Ст. Дичев, ЗС II, 415. Вечерята щеше да се състои към десет часа във вилата на инженера край града в съвсем тесен кръг. На нея трябваше да присъствува и един "много интересен и ценен човек" — както дословно бе казано в бележката. П. Вежинов, ВП, 47-48. — Шегата си е шега, но тя ме помоли да ти предам да не я преследваш повече!.. Предавам молбата ѝ дословно... Др. Асенов, И, 47-48. Разказваше [Хаваджиев] за странните походи на змиорките,.., подмяташе за някои странни обичаи у ескимосите и уж дословно цитираше речта на Наполеон пред египетските пирамиди... Г. Караславов, Т, 9.

Списък на думите по буква