ДОСНОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСНОВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; доснова̀, ‑ѐш, мин. св. ‑ах, св., прех. Насновавам и това, което е останало да се снове, насновавам докрай. Калинка платна доснова,/ че на хорото отиде. Нар. пес., СбНУ XXVII, 182. досновавам се, доснова се страд.