ДОСРАМЯВА МЕ

ДОСРАМЯВА МЕ несв.; досрамѐе ме, мин. св. досрамя̀ ме, св., непрех. Обхваща ме срам, започвам да изпитвам срам. Искаше му се да прегърне момчето, което толкова приличаше на Катерина, но го досрамя. А. Гуляшки, Л, 467. Нему [на Теодосий] се прищя да падне на колене, да целуне земята.. Ала като не беше сам, досрамя го и остана прав. Ст. Загорчинов, ДП, 238. — Досрамя ме от момчетиите там да чакам... аз... един Големанов... моля ти се. Ст. Л. Костов, Г, 47. Той толкова ясно видя своя живот, че го досрамя повече да бездействува. К. Петканов, В, 77. Наведе очи, спусна клепки като дъгички. Досрамя я да му каже, че и тя като другите момичета го е харесвала. Б. Несторов, АР, 178.

Списък на думите по буква