ДОСРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСРЀД предл. 1. За означаване, че дадено действие стига, разпростира се до средата на определено място. Късно подир обяд Чубрата, .., излезе на улицата .. Сенките бяха стигнали вече досред пътя.

Й. Йовков, ВАХ, 161. Стигнал вече досред моста, аз все още чувам при вратника нейния сладък, звънлив глас... Т. Влайков, Пр I, 181. Отзаде му вървяха две заптиета, които докато дойдоха досред двора, удариха го по гърба десетина пъти. Ив. Вазов, Съч. VII, 147. И тя го изпрати досред село, макар Манолчо да не искаше. Кр. Григоров, ОНУ, 170. Когато ся той приближи досред стаята, нещастният старец, който дотогаз стоеше като закован — от страх ся разтрепера. В. Друмев, НФ, 32. Пак си плувна малко момче, / малко момче троянчанче, / плува, плува досред Дунав. Нар. пес., СбНУ XXVI, 72.

2. За означаване, че дадено действие продължава, трае до средата на определен период от време. Колкото Калчо разбира, толкова и Наке... Нали и двамата учиха първо отделение досред зима. Кр. Григоров, Н, 46.

3. Остар. и диал. За означаване, че дадено действие продължава, трае до средата на необходимото време за извършването му или че някакво действие се извършва по средата на друго действие. Размишления ся казва, когато списателят ся възпира досред делото си, и прави разсъждения върху нещо. Д. Попов, СбРС (превод), 10. Заранта че прават обет .. Досред ядене, он [свекърът] казал:"Снао, оти не идеш да видиш, кво праи детето?" Нар. прик., СбНУ XLI, 448.