ДОСТАТЪЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТА̀ТЪЧНО нареч. 1. В нужната степен или в необходимото количество, толкова, колкото е необходимо. Фон Гайер е доста своеобразен човек... Искам да кажа, няма вкус към вулгарни приключения и ви уважава достатъчно. Д. Димов, Т, 338. Никой достатъчно не го разбира и никой достатъчно не го обича. Й. Йовков, Разк. III, 66. Той обичаше да чете френски автори, .. Всяка друга литература той презираше — не му беше достатъчно остроумна, пикантна и жива. П. Спасов, ХлХ, 14. Чичо Рунтавелко бе избрал едно скрито място за склад .. Беше достатъчно сухо — храната нямаше да изгние. Ем. Станев, ПГВ, 74. Дори и най-простият човек има достатъчно ум, за да разбере, че оня, който побеждава смъртта, изпратена от Дао, е по-силен от самия Дао. М. Марчевски, ОТ, 169. Той има на свое разположение достатъчно средства. Т. Влайков, Съч. III, 181.

2. Самост. или със следв. същ. Изразява заповед за прекратяване на някакво действие, което е надхвърлило определена граница, степен на изява; стига. В безпорядъчно разхвърляната стая влезе старшията. — Никакви следи! — пошепна той на ухото на подпоручика. — Достатъчно. Излезте! — заповяда подпоручикът на усърдните претърсвачи и се обърна към стопанката. Х. Русев, ПС, 75. А Оля свиреше тъй страстно нежно / .. / Пък той я снизходително погледна / и каза тихо и почти небрежно: / "Благодаря! Достатъчно!" Ем. Попдимитров, Ср, 37.

3. С гл. съм в 3 л. ед. ч. За подчертаване на необходимия минимум от условия за извършване на нещо. Достатъчно бе само да каже: — Мълчете, че ще пиша на леля ви Дъмша. И ние ставахме кротки и тихи. Елин Пелин, Съч. II, 120. Личеше, че новата и непозната обстановка не го интересува. Достатъчно му беше, че над главата има покрив. Г. Караславов, Избр. съч. I, 282. Ако исках да остана на всяка цена у тях, аз имах начин да се наложа — достатъчно беше да покажа пистолета и те щяха да млъкнат, но от такава постъпка нямаше да има никаква полза. Сл. Трънски, Н, 117. На другия ден в ранни зори той набързо обиколи селото. Събраните двадесетина ученици и ученички за начало бяха достатъчно. Другите щяха да дойдат сами. Ст. Дичев, ЗС I, 355.