ДОСТИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТЍГВАМ, ‑аш, несв. (остар., книж.); достѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. достѝгнат, св., прех. и непрех. Достигам. Най-сетне обезсилен от уморяване, .. достигва посред гъсти дървета. У, 1871, 342-343. Като търтили персите да бягат, гърците ги погнали с радостни викове и убивали сичките, които достигвали. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 142. Турва юздата в устата му, хвърля са отгоре му, .., нагазват дребно-каменния брод: водата достигва на вранча до корем. Ц. Гинчев, ДТ, 10. Нийде изкуството на ваянието не е достигвало таквози съвършенство, таквози изящество, както в древна Гърция. Н. Михайловски, РВИ (превод), 71. Застрашен от обстоятелствата, достигва в таквоз жалостно положение, чтото тялото му ся види като едно мощи, от което духът е изчезнал. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 67. достигвам се, достигна се страд.