ДОСТИГОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀СТИГОМ нареч. Остар. и диал. Като гоня, настигам. Пак овчари кат мя видят / сви криваци въз мен дигат; / .. / Достигом дето завърнат / блъскат мя без да с’ обърнат. Кр. Пишурка, К, 17.