ДОСТИЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТИЖЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Положителен резултат от работа, дейност; постижение, успех. Има на света радост. Радостта на успеха. Радостта на великото достижение. И тя трепти в несдържания вик на Архимеда: "Еврика". Цв. Ангелов, ЧД, 46. Всяка минута на радост от творческото достижение се изкупва предварително с дълги часове на разкъсващо терзание. О. Василев, ЖБ, 150. Ти ще отпътуваш към равните, безкрайни полета на Дунава, за да строиш нови къщи и нови градове. Високи хигиенични къщи по последните достижения на техниката, с веранди, със салони и бани, с широки ъгловати прозорци, от които слънцето никога не отвръща взор. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 43. Научни достижения. Трудови достижения.

2. Остар. Постигане, достигане. И ето аз мисля: когато един мъж нарече една жена своя, той трябва да слее душата си с нейната и от това слияние да излезе нова, по-силна и жизнеспособна душа, която да се устреми към достижение на една и съща обща цел. П. К. Яворов, Съч. III, 285. Навсякъде, дето човек се намира на ниска степен в своето развитие, той употреблява еднакви средства за достижението на своите цели. Знан., 1875, бр. 15, 231.

— От рус. достижение.