ДОСТЛУК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТЛУ̀К, мн. няма, м. Простонар. Приятелство. Сега дай да му сръбнем за достлук, та па аз борча ще ти платя. Т. Влайков, Съч. I, 150. — Скъп ще е тоя достлук, Тома бей!... — Евтин достлук няма. Децата правят приятелство с ашици, а нашата работа е голяма. Ст. Сивриев, ПВ, 160. Друго е, ако си приятел с душманите. А на турчина се плаща за достлука, за всичко му се плаща. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 180. — Дошли сте при менека, и добре сте ми дошли, но аз за ангарията не мога да си развалям достлука с Махмуд бей или с Хюсереф паша! А. Христофоров, А, 65. Виното хатър не гледа, / ракията достлук разваля. Нар. пес., СбНУ XXVII, 266.

◊ Достлука ми е на (до) коляно<то>; достлука е на коляното на някого. Разг. Лесно и бързо променям доброто отношение, настроение към другите; с променлив, сприхав характер съм. — Найдене! Па помни кой сече баща ти. Най-напред го засече Юсуф табакът, Бреговчанина, с когото се познаваше баща ти, .. На турчина достлука е на коляното. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 14. Той [Петканов] знае много добре, че достлука и любовта на агата е на коляно: днес я има, утре я няма. Пряп., 1903, бр. 13, 1.

— От перс. през тур. dostluk.