ДОСТОВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТОВЀРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. На когото може да се вярва, който не подлежи на съмнение; истински, сигурен, верен, точен. Аз знам вече подробно всичката тая тъмна история, и от най-достоверен извор. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15. В книжката на Асен Златаров особено ме поразяваха ония страници, дето той описваше срещите и разговорите си с полуслепия Яворов през последните му дни. Това бяха точни предавания на достоверни, отговарящи на действителността данни. М. Кремен, РЯ, 28. Описанието на остров Тамбукту е направено според разказите на Магелановите моряци и затова е достоверно. М. Марчевски, ОТ, 35. Историята е достоверно изложение на по-достозабележителните человечески деяния. П. Р. Славейков,

Р, 1871, 30. Колкото за кирилицата, множество достоверни факти ни доказват, че тя е била измислена от 861 до 862 г. СбС, 1875, 36. // Остар. На когото може да се вярва, който се ползва с доверие. Според преданието, което от достоверни лица сме чували .., в последната четвърт на преминалото столетие в това село ся прочула някоя си мома, Рада. П. Р. Славейков, ПИ, 33.

◊ Достоверно доказателство. Юрид. Доказателство, което съдът и законът приемат за вярно поради условията, при които е възникнало.