ДОСТОЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТО̀ЙНО нареч. С достойнство, с чест и почтеност, както трябва. Николчо Цвятков и Христо Цонев, който е разпитан на 8 януари, се държат достойно. Те не издават Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 352. Отец Анастаси се държа много достойно онази вечер. А. Гуляшки, ЗР, 172. Този човек ѝ ставаше противен, преди още да го е видяла, и тя се боеше, че няма да овладее нервите си, за да му отговори достойно, според положението си. К. Калчев, СТ, 115. Сега аз бих искал само едно за себе си: да има сили да умра достойно за свободата на Македония. Д. Талев, И, 520. — Ами ето, в моя акт е казано всичко.. — подаде му той своето произведение с увереност, че достойно е изпълнил дълга си. Ст. Ц. Даскалов, СЛ, 473.