ДОСТОЙНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТО̀ЙНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Достойнство. В числото на народите, които ся покоряваха унскому царю, .., бяха .. и остроготи, които ся отличаваха с числото и храбростта си, и с личната достойност на началниците си. Г. Кръстевич, ИБ, 255. За не излишно считам да кажа и нещо за украшение на тялото с такива знакове, които най-повече в индийците и в диваците са въведени, и то не за украшение на част от голотата на тялото, но за разпознаване на едно племе от друго, за достойността на някой, както и за делата на някого извършени. И. Проданов, Чит., 1875, кн. 8, 361.