ДОСТОЙНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОСТО̀ЙНСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Само ед. Съвкупност от нравствени качества у човека, като чест, честолюбие, гордост и под. Но каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и безстрашно отива срещу самата смърт. Й. Йовков, Разк. II, 138. Накърнено достойнство. Пазя достойнството си.
2. Качество на човек с авторитет или на човек с повишено самочувствие. Той се беше окопитил и се опитваше да възвърне нещо от достойнството си. Ем. Манов, БГ, 199. Момичето не помръдна дори и в цялото му държание се долавяше сдържана надменност и достойнство. П. Константинов, ПИГ, 103. Лично достойнство. Човешко достойнство. // С предл. с. Външна изява на това качество. Започнаха хоро .. Матаке играеше тежко, с достойнство, както чорбаджиите играят по сватбите на синовете си. Й. Йовков, ВАХ, 37. Исмар седна с достойнство на посоченото място, като сложи до себе си и кленовата пръчка. Ст. Загорчинов, ЛСС, 157.
3. Уважение към себе си, съзнаване на собствената си ценност. Искам да кажа само, че държа твърде много на своето достойнство именно като жена и учителка. Ето не бих желала да стават никакви унизителни пазарлъци около моята плата. Д. Талев, ПК, 212-213. Тя отдавна беше прескочила прага на съпружеската вярност. Захаров,.., реши да пожертвува мъжкото си и съпружеско достойнство, примири се и остана да живее с нея и занапред. Д. Ангелов, ЖС, 128. Раковски добре забелязваше впечатлението, което предизвикваше неговата поява; прочее той това и целеше, .. "Нека, казваше си, нека видят, че тая България, която са ги научили да ненавиждат,.., съществува и не само съществува, но има свой облик, свое началство, свое достойнство". Ст. Дичев, ЗС I, 277.
4. Положително качество, преимущество. Белинов притежаваше едно неоценимо достойнство: той беше упорит и неуморим работник. Бълг. 1902, бр. 449, 1. Доверието, което Раковски и Хитов оказват на младия четник, е извънредно голямо .. и е явно признание на достойнствата на Левски. Ив. Унджиев, ВЛ, 76. Тя го ценеше .. и заради личните му достойнства: той беше бодър, жизнерадостен, остроумен човек. М. Марчевски, П, 110. Първата прочетена страница от ръкописа му стигна, за да си състави мнение за достойнството на повестта и дарбата на автора ѝ. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. Аз и сега мисля, че неговите [на Стаматов] първи разкази,.., имат повече литературни достойнства от по-късните му. К. Константинов, ППг, 318. Та нима като напишеш нещо вдъхновено и правдиво ще го напечатат и оценят по достойнство? Не, братко. П. Незнакомов, СНП, 140. И сяка махала има свой особен президент,
— който са избира по достойнство, а не по богатство и влияние. Хр. Ботев, Съч. 1929, 69.
5. Остар. Почетна титла, звание на висш държавен сановник. Тоя [на Самуил] негов зет, син на един гръцки войвода, .., предаде града с околността му на гърците и после отиде с жена си в Цариград, дето за награда получи от императора достойнство магистр. Д. Войников, КБИ, 113. Наченват ся още [с главна буква]: в) Имената, които значат чин или достойнство на лице, названията на народите и на хората, които имат една вяра. Ив. Момчилов, ПСЕ, 162. Германските князове избрали за цар мъжа на Мария-Терезия, Франца I.., когото и сам Фридрих II припознал в това достойнство. ВИ, 162. На другата година султанът на селджукските турци за награда на войнските заслуги на Османа,.., му даде титла емир .. или княз и почтенните знакове на княжеско достойнство: пряпорец, тъпан и конска опашка. С. Бобчев, СОИ, 10.